10 пъти по-малко са засетите площи с фасул в Добруджа през настоящата

10 пъти по-малко са засетите площи с боб в Добруджа през актуалната година. До фрапантния спад се стигна откакто предходната година огромна част от посевите бяха изумени от високите температури и сушата. Ще имаме ли на трапезата си български боб и какъв брой ще ни коства той, споделя Надежда Карапанчева пред NOVA.

Фасулницата на България остава без боб, сигнализират производители.

Радостина Жекова, зърнопроизводител, член на УС на НАЗ, споделя: " Преди доста години Добруджа е била фасулницата на България. Ние имаме обичаи в развъждането както на боб, по този начин и на леща. За огромно страдание добруджанският фасул остана нарицателно. Масово под етикетите на " Добруджански фасул " е импорт от Египет и Китай. "

В средата на предишния век у нас се отглеждат близо 600 хиляди декара с боб.

Проф. Иван Киряков, началник на отдел " Селекция на зърнено-житни и бобови култури " в Добруджанския аграрни институт, споделя: " В края на 90-те години заетите площи са сред 250 и 350 хиляди декара. През 2000 година площите внезапно почват да падат, като през последните 5 година в цяла България те варират сред 13 000 и 21 000 дка.

Българинът употребява приблизително по 4-5 кг фасул годишно, само че 90 на 100 от него е импорт, регистрират от сектора.

Жекова спходеля, че като консуматор би желала бобът, който подготвя, да е от тазгодишната годишна продукция, а не да е стоял по тържищата и складовете. Тя изяснява, че за дългото предпазване се изисква и потребление на препарати.

Всепризнати са и вкусовите качества на нашенския фасул. Той се селектира в Добруджанския аграрни институт.

Киряков изяснява, че има голямо търсене на боб, на което не съумяват да отговорят поради ниските добиви.

" При оптимални условия добивът е над 100 кг/дка, а в добра година и над 200. Миналата обаче не беше такава за производителите ", добавя той.

Радостина показва, че годината е сложна за бобовите растения. Причината – жегите.

" Имаше сътрудници, които съумяха да ожънат по 20 кг фасул на декар. Така действително няма по какъв начин да платиш разноските ", добавя тя.

По данни на Министерството на земеделието и храните в област Добрич предходната година площите с фасул са били 3650 дка. През актуалната са едвам 400.

Жекова споделя, че производството на фасул сложен развой, а Киряков добавя, че би трябвало да се обърне внимание на субсидиране от страна на страната.

" В противоположен случай този импорт на дъмпингови цени ще откаже още повече земеделските производители ", акцентира той.

Себестойността на кг фасул за предходната година е 2,50 лева, пресмята селекционерът. А Радостина добавя, че цената при производителя постоянно е по-ниска, в сравнение с в огромните вериги.

" Цената на българския фасул при нас - производителите, беше към 3,50 - 4 лева ", добавя тя.

Въпреки новото нарастване на цените на торовете, нашенският фасул ще се търгува с миналогодишна цена, дават обещание производителите, само че и предизвестяват:

" Ако се продължава в този дух, по този начин ще се получи. Ще пристигна и такова време. Макар че и сега може би потреблението 90% е импорт ", споделя Киряков.

" Българският земеделец е демотивиран да сее тези култури. Аз имам скръбен опит с леща, която е стояла в базите ни по 2-3 години, тъй като не можем да намерим пазари или пък цената е извънредно ниска " посредством " на усиления импорт. Наистина малко е демотивиращо да се занимаваш с бобови култури ", приключва Радостина.